РАЗКЛО̀КВАМ СЕ1, -аш се, несв.; разкло̀кам се, -аш се, св., непрех. Диал. Започвам да клокам1 силно и все по-силно; завирам, закъкрям.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.

РАЗКЛО̀КВАМ СЕ2, -аш се, несв.; разкло̀кам се, -аш се, св., непрех. Диал. За кокошка — започвам да клокам2, понеже съм готова да мътя яйца, пиленца; разклопвам се, разклочвам се. — Квачката се разклока, иска да мъти. Ще я насадя с яйца от черна шуменска кокошка. В. Петров, РСС [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)